Днес, 11.05. в народно читалище „Славянска беседа”, в София (ул. Г. С. Раковски, 127), в 18,30, при вход свободен, ще бъде представен документалния филм „Братята, влюбени в България”, режисьор Анастас Джидров. Този е и поводът да поговорим с Вяра Пипева за рода Прошек, за това какво са сторили те за България и какво сме сторили ние за тях…
– Появата на този документален филм е само малка част от дължимото към братя Прошек. Радващо е, че се появява все пак. Но защо забравихме живота и делото на братя Прошек?
– Миналата година се навършиха 105 години от смъртта им. Един век не е малко време. Техните съвременници не са между живите, а следващите поколения знаят за миналото, ако има откъде да го научат. За съжаление в учебниците по история по време на тоталитаризма не се изучаваше за братя Прошек.
– Всъщност, братята Прошек са сякаш илюстрация на свободна България, когато всеки е могъл да стане всичко. Братята са родени в твърде бедно семейство в градчето Бероун и преуспяват..
– Георги Прошек е по-големият брат, който пръв идва в България още преди Освобождението. По това време в страната ни са живели и много други чехи. Сред тях са Константин Иречек, Безеншек, Мърквичка. Създава се чешко общество. България е прекрасна страна, която двамата братя са обикнали и приели за втора родина. А когато човек живее и работи с желание и вдъхновение, а и притежава съответните качества и познания, успява.
– Всъщност, няма систематизирана биография на Прошекови, макар че така е и с повечето значими български политически, стопански и културни деятели.
– Да, така е. Информация съм черпила от различни източници. Бях изненадана, когато снимачния екип ми предоставиха сценария на филма посветен на братя Прошек със систематизирана информация за тях. Скоро се срещнах с доц. Жоржета Чолакова, главен редактор на списание „ Славянски диалози“. Тя ми сподели, че точно днес – 11.05. 11г.сряда/ ще бъде представн така наречения чешки брой на списанието в галерия Жорж Папазов от 18. 30ч. в Пловдив. Имам уверението й, че ще се отдели внимание на забравени чехи допринесли за развитиети на България. Такива имена са например Франтишка Шоурекова, Владимир Сис и други. Дано по-често се случват подобни неща.
– Признавам си, че вече не си спомням всички книги в които съм чел през живота си по нещичко за Прошекови. Сега съжалявам, че не съм го систематизирал, макар че постепенно в съзнанието ми се е сформирала представата за една родова история на Прошекови, която е потресаващ роман…
– Звучи интригуващо! Преди няколко седмици ми бе споделена идеята за заснемане на игрален филм, коопродукция с Чешката телевизия. Но все пак книгата си е книга. Особено историческите остават актуални завинаги.
– Ето, някъде бях чел, че Иржи Прошек по своеобразен начин е участвал в Априлското въстание, че попречил по железопътната линия да се пренесе османска войска към въстаналите райони. Мярка се в съзнанието ми, че Иржи Прошек е изпращал дописки в Чехия за хода на освободителната за нас българите Руско-турска война… Все достойни дела, а ги няма систематизирани, описани, защо не и филмирани – мечти…
– Да, много сте прав. Георги / Иржи / Прошек взима участие в построяването на барон Хиршовата железница, която свързва Одрин – Белово. Заселва се да живее в с. Ябълково, община Димитровград, и взима активно участие в организирането на Славянски дом. Официалната дейност била просветната. Неофициалната, нелегална дейност била революционната, освобождението на България. В Славянския дом, който по-късно бил наречен Прошеково школо, Георги Прошек се срещал тайно с Васил Левски, с който е бил близък приятел. Когато арестуват Дякона, Георги Прошек обмислил план как да бъде освободен Апостолът, но планът бил осуетен, тъй като в последния момент било решено Васил Левски да бъде обесен в България. Именно тези немного известни исторически моменти са отразени в документалния филм „ Братята, влюбени в България „ на режисьора Анастас Джидров.
– Иржи Прошек е бил стенограф в българския парламент, в зората на парламентарния ни живот. Интересно е дали Иржи Прошек, например, е оставил някакви спомени за този период от живота си, когато пред очите му са били тези, които Симеон Радев назова „строителите на съвременна България”? Изобщо как стои въпроса с родовата памет на рода Прошек? Опитвал ли се е някой от рода да го опише, да разкаже за него?
– Родовата история ни е разказвана от Вера Прошек – Дворжакова , внучка на Богдан Прошек. Тя е дъщеря на единствения син в семейството. Тъй като Богдан имал 5 дъщери, горещо се молел на Господ да го дари с наследник. За целта отишъл със съпругата си до Божи гроб и си обещал, че ако чудото се случи, ще построи католическа църква в знак на благодарност. Когато се върнали не след дълго се родил Богдан – младши, баща на Вера. Богдан Прошек изпълнил обещанието си и построил католическата църква „ Св. Франциск „ на ул. ”Асен Златаров” в София.
– Има един факт, който е от особено значение за нас, българите, поне според мен – Иржи си сменя името на Георги, а Теодор на Богдан. Не ми е известен поне на мен друг такъв случай в българската история, чужденци да приемат български имена! Правилото е да се случва, уви, обратното!…
– Не съм се замисляла върху този факт, но безспорно е впечатляващ.
– В София живеем обкръжени от стореното и от рода Прошек. Та Георги (подчертавам, именно Георги, бившият Иржи) Прошек участва в изграждането на първия архитектурен план на София ( на чеха Лубор Байер), по този повод привличат своя братовчед. Братовчедът на двамата братя – Йозеф Прошек, пък после асистира на Фридрих Грюнагер (още една незаслужено забравена личност!) при изграждането на сградата на народното събрание. Георги, Йозеф и Богдан Прошек са строителите на два от символите на София – Орлов и Лъвов мост. Вацлав Прошек пък участва в строителството на Централна гара, строена по проект на Адолф Колар… Обкръжени сме от сътвореното от Прошек, тук в София, а Прошек са напълно непознати на съвременните българи…
– За съжаление това е тъжната истина. Тук ще добавя, че тяхно дело е и проектирането на Варненското пристанище.
– Прошек са изградили и прочутата бирария „Дълбок зимник” (отново и пак ще попитам – защо нямаме история на кръчмите?), до самата бирена фабрика. Цял роман може да се напише за случващото се в „Дълбок зимник”…
– Ще добавя един интересен факт. Между бирария „ Дълбок зимник „ и бирената фабрика е имало подземен тунел, по който са се търкаляли буретата с бира използвайки наклона на улицата. А в двора на фабриката е имало чешма, от която е течала пенливата бирена течност.
– Кой от съвременните жители на София знае особеното, съдбовното, бих казал, значение на Орлов мост на който Прошек поставят металните парапети и орлите (изработени във Виена, междувпрочем). Това са паметни знаци за българските заточеници в Диарбекир, точно на това място са били посрещнати оцелелите мъченици при завръщането им… Още едни пример за фрапираща липса на памет…
– Много би ми се искало да се постави една възпоменателна плоча на Орлов мост. Тук е мястото да спомена, че през декември 2010г. Столичен общински съвет взе единодушно решение, площадът пред Българската национална телевизия да се казва площад Братя Прошек, а също така и улица в квартал Овча купел ще носи тяхното име.
– Какво се случи с рода Прошек през годините?
– През 1905г. почива Георги Прошек. От мъка по него след 1 месец почива и по-малкия му брат Богдан. Погребани са един до друг в Централните католически гробища в София. След 1944г. наследниците на фамилия Прошек биват изселвани, а внукът на Богдан Прошек, Богдан Пипев е изпратен на лагер в Бобов дол. Цялото им имущество бива национализирано.
– Ще си позволя да ви предложа една идея, моля да бъда извинен, ако прозвучи невъзпитано. Назначете си биограф на рода Прошек, предоставете му семейните си архиви, нека той се срещне с всички представители на рода и да чуе техните разкази… Може би този е начинът да се съхрани и да се запази жив споменът за рода Прошек?
– Аз Ви благодаря – идеята е достойна. Имах удоволствието да се запозная с журналистката Елена Димитрова. Тя разполага с изключително ценни документални архивни кадри от интервюта с представители на рода още от 1987г.
– Мечтая си понявга за монументална история на родовете в България, но зная, че такъв тип проекти днес са абсолютно невъзможни, тъй като миналото е под възбрана. Забелязвате ли, че едно и също е отношението към миналото и на марксизма, и на либерализма?
– Познаването на историята е много важно за поколенията. А какво ще бъде тяхното отношение към нея е тяхно право на свободен избор.
– Представям си как в бъдеще ще има паметник в София на братята Прошек. Разбира се, това ще се случи тогава, когато България се възроди… Или не сте съгласна?
– Възпоменателна плоча барелеф на братя Прошек ще бъде поставена. Предстои конкурс за най-добър проект.
– Живите днес представители на рода Прошек коя държава обитават?
-Живите представители на рода Прошек са разпръснати по целия свят – Австралия, Канада, Австрия, Германия, Чехия и малка част в България.
– Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?
Предпочитах да пропусна „ не „ във въпроса Ви. Но щом ми го задавате, ще Ви отговоря. Не ми харесва, че изданието Ви е в електронен вариянт и се губи уюта от четенето на книжен носител. Аз лично обожавам четейки да подчертавам интересните пасажи с молив. Съгласна съм, че и с компютърните програми мога да го правя, но за мен не е същото.
Интервю на Стоян ВЪЛЕВ
На снимката – Вяра Пипева
