Ю Б И Л Е Й – 170 години от рождението на инж. Героги Прошек

Тази година се навършват 170 години от рождението на инж.Георги / Иржи / Прошек.
Георги Прошек е една забележителна личност, строител, стопански и културен деец, общественик, избрал България за своя втора родина.

Роден на 25.XII.1847г. в гр.Бероун, Чехия. След завършване на висшето си образование през 1869г., младият инженер се отправя към България.

Неговото име, името на по- малкия му брат Богдан , както на цялата фамилия Прошек, са свързани завинаги с развитието и историята на България:
• Първата столична печатница 1879г., която по – късно получава названието „Придворна печатница“
• Пивоварна братя Прошекови 1884г. Това е и първата електрифицирана сграда в България.
• Народно събрание 1886г.
• Софийска централна гара 1888 г.
• Лъвов мост 1889г.
• Орлов мост 1891г.
• Паметник Васил Левски 1895г.
• Католическата църква “ Свети Франциск от Асизи“ 1899г.
• Варненско пристанище 1906г.
• Първият градоустройствен план на гр.София, т.нар. Батенбергов план
• Българското инженерно-архитектурно дружество
• Ловджийско дружестов „ Соколъ „
• Дружество „ Чех „
• Славянска беседа – 1880
• Чехословашки клуб „ Т.Г.Масарик „
• Първият стенограф в Народното събрание
• Първия интернационален таен революционен комитет в с.Ябълково, Хасковско
• Славянски дом с. Ябълково , в който се среща тайно с Васил Левски и когото подпомага в революционната му дейност
• Участва в боя при връх Шипка.

Oт своя сънародник и приятел, д-р Надхерний (Хеким паша) – шеф на здравната служба в турската армия в Цариград, Георги Прошек научава за плановете на турското командване да подсили войските около връх Шипка с нови части от тежка артилерия. Инж. Прошек заминава за Одрин заедно със свои верни приятели, където извършва т. нар. “лудо предприятие” – с риск на живота си, той демонтира около 200 м ж.п. релси и ги хвърля в р. Марица при Големия мост, с което проваля преминаването на турските военни еша-лони и ги забавя с около 30 часа. Тези му действия се оказват от изключително важно значение за изхода на битката. Акцията е разкрита от тур-ските власти и Иржи Прошек е осъден на смърт от Султана. Преоблечен ка-то селянин, той успява да избяга в Букурещ, където работи като преводач на руска служба до Освобождението.

За изключителната му жертвоготовност и принос за освобождението на България, получава високите отличия – орден “Св. Александър Невски” I ст. и златна сабя, която лично ген. Михаил Скобелев му връчва от името на импера-тор Александър II .

Written by