Биография на Георги ( Иржи ) Прошек 1847 – 1905

Иржи /Георги/ Прошек е ед­на за­бе­ле­жи­тел­на лич­ност, стро­и­тел, сто­пан­с­ки и кул­ту­рен де­ец, об­щес­т­ве­ник, из­б­рал Бъл­га­рия за своя вто­ра ро­ди­на, а съд­ба­та на бъл­гар­с­кия на­род за своя съд­ба.

Роден на 25.ХІІ.1847 г. в градчето Бероун, разположено близо до Прага на река Бероунка. Баща му Иржи – Франтишек Прошек е известен майстор в обувния бранш, а майка му Мария Бартакова умее добре да свири на пиано. Те имат три деца – Мария, Георги и Богдан. Родът им в Бероун се знае отпреди 300 години.

Георги Прошек учи в Главното основно училище на родния си град и завършва с отличие ІV клас със свидетелство от учебната 1858/1859 година. Оттам постъпва в Първа чешка реална гимназия в Прага, където учи до 1864/1865 година. Веднага след завършване на средно образование се записва редовен студент по специалността землемерно инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника в Прага. След четиригодишно следване и успешно полагане на изпитите, от които половината с отличие, през 1869 година се дипломира с титлата инженер. Студентството на Георги Прошек преминава при много трудни условия, защото тъкмо когато завършва първата учебна година, умира баща му. Той сам трябва да си осигурява средства, като работи и учи. В резултат на упорита самостоятелна работа като гимназист и студент Георги Прошек добре овладява немски, френски, английски, италиански и руски езици. Още по време на учението в гимназията в Прага, а след това и във висшето училище, Прошек се среща и запознава с много български младежи, които следват там, установява горещо приятелство с тях – особено с Иван Драсов /един от най-близките приятели на поета революционер Христо Ботев/. После той става приятел и с Петър Ив. Берковски – друг наш революционер, който му преподава български език. Така младият полиглот, наред със западните езици, може свободно да общува на всички славянски езици. Пе­тър Бер­ков­с­ки  е  гла­вен учи­тел в бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще в Хас­ко­во, къ­де­то дас­кал по то­ва вре­ме е и из­вес­т­ни­ят наш по­бор­ник Сто­ян За­и­мов. В кни­га­та си “Ми­на­ло­то” Сто­ян За­и­мов с въз­торг опис­ва сър­деч­ност­та на инж. Про­шек, не­го­ва­та щед­рост, ува­же­ние към бъл­гар­с­ки­те тра­ди­ции и праз­ни­ци, ве­сел­би­те, пес­ни­те, хо­ра­та, пър­за­ля­не­то по ле­да на ре­ка Ма­ри­ца

След завършване на висшето си образование през 1869 година, Георги Прошек  се отправя към България. Младият инженер упражнява професията си най-напред в Цариград. Там постъпва на работа в Централното бюро на компанията на барон Морис фон Хирш - заможен немски индустриалец, като инженер-асистент по проектирането и трасирането на железопътната линия Одрин – Саранбей. Тази длъжност той изпълнява от 26.VІІІ.1869 г. до 31. ІІІ. 1870 г. После, от 27.ІV.1870 до 2.VІІ.1873 г. служи в Пета секция на споменатия участък от ж.п. линията.

Барон Хиршовата железница

В село Алмалии /днешно с.Ябълково, Хасковско/  се установява заедно с други чешки и полски инженери и след като се сближава с ръководителите на местния таен революционен комитет основават Славянски дом, училище и читалище. Инж. Про­шек не по-мал­ко от бъл­гар­с­ки­те пат­ри­о­ти же­лае ос­во­бож­да­ва­не­то на на­ро­да. Но той дър­жи и на не­го­во­то кул­тур­но раз­ви­тие. По­ла­га уси­лия да пре­вър­не учи­ли­ще­то в с. Ал­ма­лии в об­раз­цо­во по по­до­бие на чеш­ки­те. Дейс­т­ви­тел­но той ус­пя­ва и сла­ва­та  на учи­ли­ще­то се но­си в ця­ла Тра­кия. Това била официалната дейност на Славянския дом.  Но неофициално , под прикритието на образователна дейност,  Прошек създал и първия интернационален таен революционен комитет.

Важна част от живота на Прошек е запознанството му с Апостола на свободата Васил Левски. Срещите им откриват нови възможности за по-тясно свързване с национално-освободителните борби на българския народ.  Прошек доставя оръжие под формата, че му трябва да охранява железопътната линия и пренася  тайно революционната поща на комитетите.

Апостолът на Свободата Васил Левски

През 1876 г. младият чех, на­пус­ка служ­ба­та в ком­па­ни­я­та на барон Хирш и ра­бо­ти ка­то ко­рес­пон­дент на ев­ро­пейс­ки­ вес­т­ни­ци, в ко­и­то за­поз­на­ва об­щес­т­ве­ност­та с по­ло­же­ни­е­то на бъл­гар­с­кия на­род осо­бе­но след по­ту­ша­ва­не на Ап­рил­с­ко­то и Ста­ро­за­гор­с­кото въс­та­ние. Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на ак­ти­ви­зи­ра не­го­ва­та дей­ност в пол­за на бъл­гар­с­кия на­род. От свой при­я­тел в Ца­риг­рад Георги Прошек  на­у­ча­ва за пла­но­ве­те на тур­с­ко­то ко­ман­д­ва­не да под­си­ли войс­ки­те око­ло връх Шип­ка с но­ви час­ти от тежка артилерия. Инж. Про­шек за­ми­на­ва за Од­рин за­ед­но със свои при­я­те­ли, къ­де­то из­вър­ш­ва т. нар. “лу­до пред­п­ри­я­тие” – с риск на живота си, той  де­мон­ти­ра око­ло 200 м ж.п. рел­си, с ко­е­то про­ва­ля пре­ми­на­ва­не­то на турските во­ен­ни еша­ло­ни и ги за­бавя с око­ло 30 ча­са.  Тези му действия се оказ­ва от изключително важ­но значение за из­хо­да на бит­ка­та. Ак­ци­я­та  е раз­к­ри­та от тур­с­ки­те влас­ти и Иржи  Про­шек е осъден на смърт от Султана. Пре­об­ле­чен ка­то се­ля­нин,  той ус­пя­ва да из­бя­га в Бу­ку­рещ, къ­де­то ра­бо­ти ка­то пре­во­дач на рус­ка служ­ба.

За изключителната му жертвоготовност и принос за освобождението на България, получава  ви­со­ки­те от­ли­чия – ор­ден “Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки” I ст. и злат­на са­бя, ко­я­то лично  ген. Ми­ха­ил Ско­бе­лев му връч­ва от име­то на им­пе­ра­тор Алек­сан­дър II .

След Освобождението Георги Прошек се установява в София и е първия стенограф  на Народното събрание. Сът­руд­ни­чес­т­во с град­с­ка­та уп­ра­ва на пър­вия гу­бер­на­тор П. Вл. Ала­бин.  Основател и член е на “Славянска беседа – 1880” в София и на дружество “Чех”, като известно време ръководи списание “Чешки сокол”, съосновател на Ловджийско  дружество „ Соколъ „  и на Българското ин­же­нер­но-ар­хи­тек­тур­но дру­жес­т­во.  Те са и ини­ци­а­то­ри­те за пос­т­ро­я­ва­не на  па­мет­ник  на  Ва­сил  Лев­с­ки !

Тряб­ва да от­бе­ле­жим, че и не­го­ви­ят ли­чен жи­вот е свър­зан с на­ша­та стра­на. През 1878 г. той сключ­ва в Со­фия брак с го­де­ни­ца­та си Ан­на Ро­у­ба­ло­ва, за­вър­ши­ла му­зи­кал­но учи­ли­ще в Пра­га. За да прис­тиг­не в Бъл­га­рия, тя пъ­ту­ва с ко­раб по ре­ка Ду­нав, а след то­ва с би­вол­с­ка та­ли­га до Со­фия, с мно­го ба­гаж и пи­а­но­то си.

Заедно с брат си Богдан построяват най- модерната за времето си пивоварна 1884г. Инж. Про­шек про­уч­ва на­хо­ди­ща на мра­мор в стра­на­та и със­та­вя кар­та. Той ор­га­ни­зи­ра про­из­вод­с­т­во­то на тух­ли в с. Дол­ни Бог­ров, Со­фийс­ко и така оси­гу­ря­ва­що ма­те­ри­а­ли за стро­и­тел­с­т­во­то бирената фабрика. Това е и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор. По вре­ме на ба­ло­ве в дво­ре­ца са пре­кар­ва­ли елек­т­ри­чес­т­во от фаб­ри­ка­та. Сгра­да­та на дво­ре­ца е елек­т­ри­фи­ци­ра­на след то­ва.


Прошековата  фабрика

Създатели са на „Придворната пе­чатница“ — първата печатница в София, печатала в началото всички вестници, списанието на книжовно­то дружество (сега БАН), „Държа­вен вестник“  още от първия му брой, бланки и формуляри за двореца, министерствата и всички държавни учреждения.  На 10 януари 1944 сградата е разрушена от бомбандировките над София и по-късно възстановена – днес на това място се намира   Националната галерия за чуждестранно изкусво.

Тяхна собственост била и резиденция  Агрикола   днес известна като правителствена резиденция  Лозенец  в едноименния софийски  квартал.

Авори на величествената творба “ Лъвов мост ” са  братя  Георги и Богдан  Прошек  и арх. Вацлав Прошек, техен  братовчед.

Лъвов мост

Построен през 1889 г. по време на кметуването на Димитър Петков и главния архитект на София – Вацлав Колар. Новият грaнитен мост се издига върху Владайската река на мятстото на широко популярния до Освобождението Шарен мост, наричан така, защото е бил боядисан на жълти и  червени ивици, е дълъг 26 м. и е широк 18,1 м. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Ваагнер & Биро“, а за построяването му е отделена огромната  за времето си сума от 260 хиляди лв.  През 1900 г., когато светва   първата електрическа лампа в София,  грейват  изящните електрически  фенери на Лъвов мост.

Друго емблематично дело на братя Георги и Богдан Прошек е изграждането на Орлов мост. Мостът е построен през 1891 година, две години след Лъвов.  По това време главен архитект на София е Адолф  Колар. Той, заедно с арх.Вацлав Прошек-братовчед на братя Прошек, проектират и изграждат двата моста. Орлов мост е построен над Перловската река като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати затворниците от Диарбекир, надигали глас против робството. Металните части са разработени, изляти и доставени от виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер & Биро“ (1891). Изящните изделия на тази фирма украсяват и други софийски архитектурни паметници – Паметника на Васил Левски и оградата на Градската градина, Лъвов мост и Княжеския Дворец (днес Национална художествена галерия).

Орлов мост

По идея на братята чехи е издигнат и паметника на Апостола на Свободата Васил Левски, с когото са развивали активна революционна дейност  за освобождението на България. Паметникът представлява колона с височина 13 м, изработена от сив гранит по проект на  Антонин Колар или още Адолф Вацлав Колар (1841–1905) – чешки архитект работил в България. Главната му задача била: „почистване на град София и поправка на калните и почти непроходими улици“.

Паметник Васил Левски       Скици на фенерите


Ка­то връх на  стро­и­тел­на дей­ност на Георги / Иржи/ Прошек се смя­та  стро­е­жа  на  при­сат­ни­ще­то в гр. Вар­на.  Поради свлачища, пристанището се срутва. Георги Прошек не може да го понесе  и получава инфатркт.

Умира в София на 58 години. Предсмъртното му желание  било да бъде погребан в полите на Витоша. Желанието му е изпълнено. Днес той почива в семейната гробница, парцел  № 16 на Централни софийски католически гробища.

Само един  месец по-късно  умира по-малкия  брат Богдан  от мъка  по  брат си,  едва  на  47 години.

Централни  католически  гробища

 

 

Макар и кратък да е бил житейския им път, братя Прошек ще оставят завинаги дълбоки следи в историята на България.

Уважение и преклонение пред свтлата им памет !

Written by