Когато през далечната 1884г. братята Прошек построяват чешката пивоварна “Прошек”, масивната за тогавашните представи сграда се извисява самотна на хълма.
Днес, 120 години по-късно, елегантна многофункционална сграда ще заеме мястото на старата бирена фабрика, която се намира срещу сградата на Българската национална телевизия в София.
На мястото на освободения терен от 6,5 дка находящ се на ъгъла на ул. “Сан Стефано”, улица „Шейново” и ул.” Тулово” , ще бъде изграден модерен комплекс с луксозни апартаменти, магазини и офиси. Застроената площ на обекта е 55 000 кв. м, в които се включват и четири подземни етажни паркинга. Архитектурният проект предвижда главният вход, който ще е от ул. “Сан Стефано”, да бъде подчертан от атриум с ефектно остъкляване, осветление и водна площ. Акцент на проекта е запазването на уникалността на пивоварната. Затова в централната част на имота ще бъде открита двуетажна бирария в ретростил, която да напомня за миналата слава на бирената фабрика.
Сан Стефано Плаза 2014
Малцина знаят, че освен пивоварната братя Прошек са построили също така Орлов мост и Лъвов мост, паметникът на Васил Левски, първата софийска жп гара, първата фабрика за тухли, поставят първия асансьор в България, вземат участие в първия градоустройствен план на столицата.
Фамилията Прошек е дълбоко свързана с България. В нейната история се записват братята – Георги / Иржи / и Богдан / Теодор / както и техните братовчеди Вацлав и Йозеф. Участвали са още в строителството на Народното събрание, Варненското пристанище, създават дружество “Славянска беседа – 1880” и Българското инженерно–строително дружество.
Тяхна собственост била резиденция Агрикола днес известна като правителствена резиденция Лозенец в едноименния софийски квартал, както и първата столична печатница, която печатала всички вестници, списанието на книжовното дружество (днес БАН), “Държавен вестник” още от първия му брой, бланки и формуляри за двореца, министерствата и всички държавни учреждения.
Пръв от фамилията Прошек в България пристига Иржи, който по-късно приема българското име Георги, през 1870 г. 23-годишният младеж започнал работа като инженер в Дружеството за строителство и експлоатация на железопътните линии в Европейска Турция, на барон Морис Хирш. По време на Освободителната руско – турска война станал кореспондент на чешки вестници и отразявал хода на военните действия. През 1878 г. при него пристига брат му Теодор / Богдан /, роден през 1858 г. Двамата правят собствена печатница. През 1879 г. първият кмет на София Стойко Салабашев кани чешкия архитектурен техник Лубор Байер, който прави първия план за развитието на София. Негови асистенти стават Георги Прошек и Вацлав Раубал. За работата по този план двамата канят и aрх. Йозеф Прошек – братовчед.
Батенбергов план на София
На 3 януари 1880 г. планът е завършен и одобрен. Той утвърждава сегашната кръгова система на булевардите “В. Левски” , “П. Евтимий”, “Хр. Ботев”, “Сливница” и “Волгоград”. Йозеф Прошек участва в изготвянето на градоустройствения план на София, известен с името „Прошеков план”, а след приемането му от княза – се назовава „Батенбергов план”. Останалият в историята като “Батенбергов план на София” бил решен в американски стил – столицата е разделена на квадрати, между които се промушват малки улици, а във всеки парцел има по 5-6, максимум до 10 къщи с дворчета. Така София придобива за първи път европейски вид на града.
Докато работят по плана, Георги Прошек се задомява за Анна Раубал, сестра на градоустройствения техник Вацлав Раубал и така Героги остава в България.
През тези години Богдан Прошек основно се занимава с печатницата. Двамата с Георги построяват аристократичен за времето си дом на улица “Московска” 5. Скоро след това, през 1895 г., основават и семейната фирма ” Братя Георги и Богдан Прошек”, която до национализацията през 1947 г. върви само нагоре. С течение на времето фирмата все повече процъфтява. Ръководството й се умножава. От брака си с Вилхелмина Богдан Прошек има 5 дъщери – Божена, Милка, Власта, две умират като бебета и син Богдан. Децата на Георги и Анна са Мария, Ружена, Анна и син Георги.
Придворна Прошекова печатница
Първо голямо дело на фирмата е строителството на бирената фабрика “ Прошек ”. То започва през 1884 г. Строителството е изцяло на принципа на предприемачеството и предварителния договор – плаща се накрая. Така майсторите Нено Христов и Георги Николов се задължават да направят 100 000 тухли, като ще получат за всеки 1000 от тях по 16 сребърни лева. Отделен договор сключват с Арсо Митрев за изкопаване на “зимник”, в който ще отлежава бирата. Той е широк 7,7 м, дълъг 22,30 и широк 6. Със същия майстор сключват и договор за ледарница.Братята смятали, че доброто качество на бирата се крие и в собственото производство на лед. Изкопните работи са оценени за 1,20 лева за кубически метър. Фабриката е готова през 1885 г. и веднага става доставчик на пиво за царския двор. Братята правят и собствена бирария, известна с името си “ Дълбок зимник “ непосредствено до фабриката. Тази бирария имала 400 стола и 50 маси.
През 1901 г. братята разширяват пивоварния бизнес и към Чамкория. Те наемат сграда, правят я локал и започват продажба на бира. След десетина години обаче това се оказва недостатъчно и те наемат втора сграда за нов локал. Александър Балабанов бил вложил пари в строителство в курорта Чамкория. Братя Прошек искали да наемат неговото казино и да продават и там бирата си.
Сключват споразумение, което скоро е нарушено от Балабанов и те неуспяват да осъществят намеренията си, загубвайки и 300 лева за наем, които са му дали предварително.
През 1886 г. по покана на братовчедите си Георги и Богдан в София пристига Вацлав Прошек. Той е завършил архитектура в Прага. През 1888 г. участва в строителството на Централна гара, по проект на арх. Адолф Колар. После започва работа в семейната фирма. Георги, Йозеф и Богдан строят Орлов и Лъвов мост.
Централна гара София
Една от главните задачи на правителството на Стефан Стамболов била да построи и открие железопътната линия Цариброд-София, София-Вакарел и Вакарел-Белово. За времето си гара София е била най-внушителната не само за България, но и за Балканите. Гарата била построена на километър от входната врата на града, северно от Ломско шосе, по проект на архитектите Колар, Прошек и Маринов. В строителството й участват и италиански специалисти. Строителството е продължило от 1882 до 1888 г. Сградата е била едноетажна, дълга 96 м и широка 12 м, в източната и в западната част е била оформена с втори етаж, а в средата със скромен висок свод над вестибюла, споен с часовникова кула, с поглед към Витоша. В нея са се помещавали всички служебни канцеларии, а за пътниците имало 3 чакални: първа клас с червени кадифени канапета, втора клас – със зелени, и трета клас – с дървени пейки. Гарата се е осветявала от газови лампи. До главната врата на перона, под перонния часовник, е имало голяма камбана, а по-късно звънец, с който звънарят е обявявал: с първи звънец – продажба на билети, с втория – качване на пътниците и сбогуване, с третия – тръгване на влака.
Пред гарата е имало красив бронзов фонтан, около който файтонджиите са чакали своите клиенти. Движението се е осигурявало от телеграфните морзови апарати “Леополд”.
Георг Унтенберг, началник на гара София в продължение на 11 години (от 1894г. до 1905 г.).
За пръв началник на Софийската гара е назначен Йосиф Карапиров, служител в Барон Хиршовата железница. След 6 години служба той предава управлението на гарата на Георг Унтенберг, който е началник на гара София в продължение на 11 години. Гарата е строена с разчет да обслужва 100-150-хилядната столица, с технологично правилно разпределение на службите и модерно за времето си коловозно развитие. Първоначално то е включвало няколко приемно-отправни коловоза, няколко маневрени коловоза, коловоз за сточните пратки, както и коловоз за локомотивното депо, жп работилница. Влаковите локомотиви са били обслужвани с дърва. Първият локомотив е пристигнал в гара София на 6 ноември 1887 г. с цел да изпробва железния път. Името му е било “Катерина” и той е поемал графика на влаковете в участъка София-Вакарел. През 1948 г. се пуска първият етап от построената гара Подуяне-разпределителна като по този начин се разделя пътническата от товарната работа в гара София. Именно тогава гара София е наречена Централна.
Строителството на Лъвов мост започва през 1888г. Дотогава на това място в стара София имало каменен мост, наречен Шарения мост.
Шареният мост / Лъвов мост
Лъвов мост
На следващата започва строежът и на Орлов мост. Строителството и на двата завършва през 1891 г. Фирмата “Братя Прошек” поръчва на Рудолф Вагнер във Виена изработката на металните парапети и орлите. Те са поставени от братята Прошек в памет на българските заточеници по време на турското робство в Диарбекир. Мостът се намира на мястото, на което те са били посрещнати при завръщането си от плен през 1878 г. Скоро след това Вагнер изработва българската църква в Истанбул “Свети Стефан”, известна като “Желязната църква”.
Орлов мост
Делото на братя Прошек остава и до днес дълбоки следи в историята на България. Без тях трудно можем да си представим как би изглеждала София.
