Чехът Георги Прошек доказва пред света, че притежава „сърце“, което не му дава да гледа безучастно борбите на българите за национално освобождение, ум и знания, които впряга в изграждането на младата икономика на Княжеството, и не на последно място – таланта да произвежда бира с европейско качество.
През Руско–турската освободителна война Иржи Прошек (който в последствие променя името си на Георги) с действията си показва, че е загрижен за съдбата на българите повече от мнозина други. По време на Шипченската епопея през август 1877 31–годишният тогава Георги, който работи като инженер в строителното дружество на барон Хирш, саботира с риск за живота си придвижването на разположените на юг от Балкана османски войски, изпратени да подпомогнат Сюлейман паша в опитите му да преодолее съпротивата на прохода. Въпреки заплахите на османското военно командване смелият чех демонтира без основателна причина част от релсовия път при Одрин. В резултат, подкрепленията за Сюлейман паша са забавени с около 30 часа, което допълнително помага на руските сили и на опълченците да удържат прохода… Този акт е само „върхът“ в революционната „кариера“ на Георги Прошек. Още преди войната той подпомага българските революционни организации — пренася тайно кореспонденцията на БРЦК, снабдява комитите с оръжие, поддържа близки отношения с Васил Левски и други изтъкнати дейци на БРЦК.
След края на войната Георги Прошек „запретва ръкави“ и заедно с брат си Теодор (сменил също впоследствие името си на Богдан) взима дейно участие в най–различни сфери на стопанския и културен живот на младото княжество. Братя Прошек са инициатори на редица проекти — тухларница, завод за порцелан, фабрика за каолин и др. Създатели са на „Придворната печатница“ — първата печатница в София, печатала в началото всички вестници, списанието на книжовното дружество (сега БАН), „Държавен вестник“ и др. Георги и Богдан Прошек са идейни автори и на Варненското пристанище, както и на планове за урбанизацията на столицата. Братята участват активно и в културния и научен живот на страната със създаденото от тях дружество „Славянска беседа 1880“, както и на Българското инженерно–строително дружество, помагащо на много българи да изучават инженерни науки в чужбина. След всичко казано дотук с основание можем да поставим двамата чехи сред строителите на съвременна България.
Придворните пивовари
Несъмнено братя Прошек остават в икономическата история на страната най–вече с успехите си в областта на пивоварството. Допреди Освобождението по българските земи бирата се варяла и съхранявала в примитивни условия. Георги и Богдан са едни от първите, които варят и опаковат кехлибарената напитка по професионален начин и спазват европейските изисквания и стандарти за качество.
Братята започват пивоварната си дейност с малко предприятие в Княжево — т.нар. работилница за пиво към мелницата на Димитър Шишков — създадена в периода 1881—82 от Богдан Прошек в приземието на сградата. По същото време братята купуват парцел в София и построяват изба, в която съхраняват произведеното в Княжево пиво. Избата е наречена „ Дълбок зимник “ и към нея е построен станалият любим на старите софиянци ресторант–градина, в който се е сервирало прочутото Прошеково пиво. През 1881 година на ул. „Сан Стефано“№ 22 (до сградата на БНТ днес) започва строежът на една от най–модерните бирени фабрика на Балканите. През 1884 г. фабриката отваря врати. Веднага след откриването си Прошековата пивоварна получава най–високото признание за качество, като става придворен доставчик. В следващите 4 години братя Прошек въвеждат редица технологични подобрения, които правят пивото им изключително популярно. Пример за стремежа на чехите към иновации е, че сградата на пивоварната е първата в София снабдена с електрическа централа. Втората подобна централа е инсталирана в княжеския дворец. През 1926 г. фабриката вече е на челно място в страната по производство на бира с годишен добив от 24 000 хектолира. В този момент на второ и трето място са съответно фабрика „Македония“ — София с произведено количество от 15 500 хектолитра и Шуменско пиво с 16 800 хектолитра. Сред произвежданите от Прошековата фабрика продукти са светлото и тъмно пиво, малц и изкуствен лед.
Прошековата пивоварна притежава модерни за времето си системи за опаковане на произведеното пиво, разположени в специални отделения за пълнене на бурета и бутилки. Пълненето на буретата става чрез центрофужна помпа, комбиниран филцов апарат и 4– цевна автоматична пълначка, която пълни до 80 хектолитра на час в специално охладително отделение. Пълненето на стъклените бутилки става в други две отделения. След 1918 г. в пивоварната са инсталирани нови автоматични системи за наливане, миене, засмоляване и запечатване на буретата. По отношение на бутилирането на бирата, фабриката на братя Прошек продължава да играе важна роля и след прекратяването на пивоварната си дейност. След като през 1974 г. пивоварният комбинат „Горубляне“ отваря врати, старата фабрика бива преустроена в цех за бутилиране на произведената от комбината бира.
За качеството на Прошековата бира говорят и редицата международни отличия и признания, които чехите получават през годините. През 1891 г. пивото на Прошек печели почетен диплом и златен медал на изложба в Анверс, Белгия, а на следващата година получава похвална оценка от чехословашките специалисти пивовари на изложбата в Прага.
