Пивовари са сред строителите на съвременна България

Чехът Георги Прошек доказва пред света, че притежава „сърце“, което не му дава да гледа безучастно борбите на българите за национално освобождение, ум и знания, които впряга в изграждането на младата икономика на Княжеството, и не на последно място – таланта да произвежда бира с европейско качество.

През Руско–турската освободител­на война Иржи Прошек (който в по­следствие променя името си на Георги) с действията си показва, че е загрижен за съдбата на българи­те повече от мнозина други. По време на Шипченската епопея през август 1877 31–годишният тога­ва Георги, който работи като инженер в строителното дружество на барон Хирш, саботира с риск за живота си придвиж­ването на разположените на юг от Балкана османски войски, изпрате­ни да подпомогнат Сюлейман паша в опитите му да преодолее съпротивата на прохода. Въпреки запла­хите на османското военно команд­ване смелият чех демонтира без основателна причина част от рел­совия път при Одрин. В резултат, подкрепленията за Сюлейман паша са забавени с около 30 часа, което допълнително помага на руските сили и на опълченците да удържат прохода… Този акт е само „върхът“ в революционната „кариера“ на Ге­орги Прошек. Още преди войната той подпомага българските рево­люционни организации — пренася тайно кореспонденцията на БРЦК, снабдява комитите с оръжие, под­държа близки отношения с Васил Левски и други изтъкнати дейци на БРЦК.

След края на войната Георги Прошек „запретва ръкави“ и заед­но с брат си Теодор (сменил също впоследствие името си на Богдан) взима дейно участие в най–различни сфери на стопанския и културен живот на младото княжество. Бра­тя Прошек са инициатори на реди­ца проекти — тухларница, завод за порцелан, фабрика за каолин и др. Създатели са на „Придворната пе­чатница“ — първата печатница в София, печатала в началото всички вестници, списанието на книжовно­то дружество (сега БАН), „Държа­вен вестник“ и др. Георги и Богдан Прошек са идейни автори и на Вар­ненското пристанище, както и на планове за урбанизацията на сто­лицата. Братята участват актив­но и в културния и научен живот на страната със създаденото от тях дружество „Славянска беседа 1880“, как­то и на Българското инженерно–строително дружество, помагащо на много българи да изучават инже­нерни науки в чужбина. След всичко казано дотук с основание можем да поставим двамата чехи сред строителите на съвременна България.

Придворните пивовари

Несъмнено братя Прошек остават в икономическата история на стра­ната най–вече с успехите си в об­ластта на пивоварството. Допре­ди Освобождението по българските земи бирата се варяла и съхранява­ла в примитивни условия. Георги и Богдан са едни от първите, които варят и опаковат кехлибарената напитка по професионален начин и спазват европейските изисквания и стандарти за качество.

Братята започват пивоварна­та си дейност с малко предприя­тие в Княжево — т.нар. работилница за пиво към мелницата на Дими­тър Шишков — създадена в периода 1881—82 от Богдан Прошек в приземието на сградата. По същото време братята купуват парцел в София и построяват изба, в която съхраняват произведеното в Кня­жево пиво. Избата е наречена Дълбок зимник и към нея е построен станалият любим на старите со­фиянци ресторант–градина, в кой­то се е сервирало прочутото Про­шеково пиво. През 1881 година на ул. „Сан Стефано“№ 22 (до сграда­та на БНТ днес) започва строеж­ът на една от най–модерните бирени фабрика на Балканите. През 1884 г. фабриката отваря врати. Веднага след откриването си Про­шековата пивоварна получава най–високото признание за качество, като става придворен доставчик. В следващите 4 години братя Про­шек въвеждат редица технологич­ни подобрения, които правят пи­вото им изключително популярно. Пример за стремежа на чехите към иновации е, че сградата на пивовар­ната е първата в София снабдена с електрическа централа. Втора­та подобна централа е инсталира­на в княжеския дворец. През 1926 г. фабриката вече е на челно място в страната по производство на бира с годишен добив от 24 000 хектоли­ра. В този момент на второ и тре­то място са съответно фабрика „Македония“ — София с произведено количество от 15 500 хектолитра и Шуменско пиво с 16 800 хектоли­тра. Сред произвежданите от Прошековата фабрика продукти са светлото и тъмно пиво, малц и из­куствен лед.

Прошековата пивоварна прите­жава модерни за времето си сис­теми за опаковане на произведеното пиво, разположени в специал­ни отделения за пълнене на бурета и бутилки. Пълненето на бурета­та става чрез центрофужна пом­па, комбиниран филцов апарат и 4– цевна автоматична пълначка, коя­то пълни до 80 хектолитра на час в специално охладително отделение. Пълненето на стъклените бутилки става в други две отделения. След 1918 г. в пивоварната са инсталира­ни нови автоматични системи за наливане, миене, засмоляване и запечатване на буретата. По отно­шение на бутилирането на бирата, фабриката на братя Прошек про­дължава да играе важна роля и след прекратяването на пивоварната си дейност. След като през 1974 г. пивоварният комбинат „Горубляне“ отваря врати, старата фабрика бива преустроена в цех за бутили­ране на произведената от комбина­та бира.

За качеството на Прошековата бира говорят и редицата междуна­родни отличия и признания, които чехите получават през годините. През 1891 г. пивото на Прошек пе­чели почетен диплом и златен ме­дал на изложба в Анверс, Белгия, а на следващата година получава пох­вална оценка от чехословашките специалисти пивовари на изложба­та в Прага.

Written by