През 1901 година София е 80 000 души, а имало 456 кръчми
Класическият маршрут за разходки в Стара София бил по бул. “ Цар Освободител ” до Орлов мост. Завършвали в бирарията “ Дълбок зимник ” на ъгъла на “ Царя ” и “Сан Стефано”. От фабриката на Прошек до “Дълбок зимник” бил пуснат пивопровод, за да се сервира “ живо ” пиво.
Класическият маршрут за разходки в Стара София бил по бул. “Цар Освободител” до Орлов мост. По правило се завършвало в бирарията “Дълбок зимник”, южно от фабриката на братя Прошек, на ъгъла на “Царя” и “Сан Стефано”. Братята Богдан и Георги Прошек ангажирали чешкия майстор пивовар Мартинек. Сварената в Княжево мъст се пренасяла за ферментация в бурета до вече изградената изба “Дълбок зимник”. Тъй като пренасянето предизвиквало неудобства, Прошек започнали през 1881 г. строеж на пивоварна фабрика близо до избата. Тя била пусната в действие през 1884 г., а през 1885 г. станала придворен доставчик на пиво и имала собствена бирария, непосредствено до фабриката си – това е първообразът на легендарния “Дълбок зимник”.
След построяването на още няколко пивоварни последвал истински бум на заведенията Най-посещавани били бирариите, рекламирани като “семейни”, за да се подчертае, че са почтени заведения. Там се точи бира – местна и вносна, с помпа от бурета. Отначало се пиела само наливна – в халби и регали. Ходенето по кръчми било мъжка привилегия. Бирариите били разпределени в три класи. Първокласните имали право да работят до 1 часа след полунощ зиме и до 2 часа лете, второкласните – до 12 и 1часа, а третокласните до 11 и 12 ч.
Обикновено софиянци правели редовната си разходка, стигали до Орлов мост, който също бил дело на братята Прошек. Архитект е Вацлав Прошек, негов помощник е Йозеф Прошек – братовчеди на инженер – Иржи (Георги) Прошек. От фабриката на Прошек до бирария “Дълбок зимник” бил пуснат пивопровод, за да се сервира и така нареченото живо, а не лагерувано пиво. Оттам идва митът, че отвън някога е имало чешма, от която течала бира, и всеки можел да си налее. Тази бирария имала за времето си 400 стола и 50 маси със снежнобели покривки.
Един от най-известните столичани някога бил главният разпространител на Financial Times Димитър Тодоров, наричан Даскала. С бяла риза и цвете на бутониерата, със засукани мустаци, с накачени ордени на гърдите, стискайки бастун в едната ръка и пачка вестници (той продавал само чужда периодика) той обикалял кафенетата “Панах”, “България”, “Цар Освободител”, продължавал през ресторант “Грозд” (съществуващ и днес), влизал в “Дълбок зимник” и издигайки бастуна си, издекламирвал “Ти купи си чужда преса, че тогаз си кривни феса!”