Орлов мост – Символът на свободна България

Орлов мост е един от символите на София, с който толкова много сме свикнали, че рядко се вглеждаме в него. А с годините мостът с четирите орли сякаш става по-красив. Независимо от все по-големия поток автомобили, от замърсяването и забързаното столично ежедневие. Може би е така, защото от построяването му през 1891 година досега той е символ на свободата и на стремежа към нея.

Издигнат е в чест на завръщането у дома на българите, заточени от поробителите в Диарбекир. Те са посрещнати на това място с хляб, сол и богати трапези от близки и цяла София след Освобождението през 1878 г. Месец преди това тук е издигната триумфална арка в по случай пристигането в новата българска столица на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков.

Орелът е символ на хан Аспарух, на Бога слънце, на силата и мощта, които идват от духовното знание. Не е известно кой пръв е дал идеята да се сложат фигури на орли на източната порта на стара София. По-ясно е защо са четири. Така волните птици символизират четирите посоки на света и отново свободата. Напомнят и за българските средновековни владетели от Първото и Второто царство. Знае се, че решението за построяването на Орлов мост е на столичните общински съветници от 1888 г., а самите орли и металните части са изработени във Виена от фирма „Рудолф Филип Вагнер“, която доставя частите за Желязната църква в Цариград, лъвовете за Лъвовия мости за други обекти в София.

Орлов мост е построен през 1891 г. по проект на чешкия инженер Вацлав Прошек пристигнал в София през 80-те години на XIX век по покана на роднините си пивовари Иржи и Богдан Прошек. Две години преди това инженерът проектира Лъвовия мост за северната входна врата на София. Двата моста се превръщат в емблематични подстъпи към българската столица. Мостът струва на общината 80 000 тогавашни лева, които горе-долу се равняват на същата сума днес. По-голяма част от парите са събрани лев по лев от дарения, а около една трета идват от столичната хазна. Бронзовите орли са неми свидетели на символичното връчване на ключа на София на много държавни глави и знаменитости, получили званието почетен гражданин на София – от кайзер Вилхелм II и шаха на Иран Мохамад Пахлави до Юрий Гагарин и Никита Хрушчов. По ирония на съдбата или на историята, или поради двете, на Орлов мост са посрещнати с цветя през 1941 г. и немските войски на фелдмаршал Лист, а през 1944 г. пак с цветя са приветствани тук съветските войници на маршал Толбухин.

От 1989 г. насам от Орлов мост започват всички протести, шествия и митинги. Разбира се, над Перловската река е имало мост векове наред. Освобождението през 1878 г. заварва тук един съвсем прост дървен мост без украси и без орли. Той не е бил от голямо значение по време на робството, защото главният път за Цариград се е отклонявал през село Слатина, което днес е само един от кварталите на София.

Едва преди няколко години Столичната община постави на Орлов мост каменен знак за посрещането на българите-заточеници в Диарбекир през март 1878 г. Сега родолюбиви хора са подели инициативата такъв знак да има и на площад „Славейков“, където са отишли завърналитесе от Диарбелир след тържеството на Орлов мост.

Случилото се на двете знакови места на София е описано в Протоколната книга на Градския съвет на София. Между пуснатите на свобода имало и няколко софиянци – хаджи Мано Стоянов, хаджи Боне Петров, Димитър Трайкович, Димитър Хаджикоцев, Недялко Витков от Бухово и група селяни от село Григориево. Заточените били поканени да отидат в двора на голямата Едрилез джамия, която се издигала на мястото на днешния площад „Славейков“. Те присъствали на водосвет, извършен „за пръв път на каменния престол, който лежал с векове изваден от старата църква на свети Иван Рилски, захвърлен от турците в двора на джамията“ пише в Протоколната книга.

Софиянци свързвали миналото от преди 5 века с този обреден камък, измъкнат от руините на старата църква и пренесен в двора на джамията. Пред този ням свидетел на свободата трябвало да преклонят глава заточениците и посрещачите им. Те го милвали с длани, а някои се разплакали при докосването му. След това имало тържествени слова, както подобава за тържествения миг на посрещането и завръщането в свободната родина на затворниците поборници за свободата.

Стъргалото тръгва от орлите

Софийското стъргало или мястото, където млади и стари са се срещали и разхождали, до 50-те години на XX век е започвало и завършвало с Орлов мост и царския дворец. Булевардът, или „Царя“, както се е знаел в онези десетилетия, се затварял за превозни средства от 17 до 22 часа. Към 18-19 часа улицата вече била плътно запълнена по цялата си ширина от разхождащи се хора. Не било обичайно да се спира за разговор продължително време – най-много за договорка. По стъргалото на „Царя“ със сигурност се срещат приятели, познати и търсени хора, които в онези времена не са имали мобилни телефони. В края на 40-те и началото на 50-те години на XX век по „Царя“ е било особено масово, независимо от политическите промени и зависимо от радостта, че вече няма война.

Статията е взаимствана от http://barko4.com

Written by